МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ – 4

Майор Тасков не хареса американеца от самото начало.
Тия съвсем ни взеха на мезе, щом ни изпращат такива педерунгели, бе първата му мисъл когато посрещна Байрон в секретния обект Freedom House. Бас държа, че бъкел не разбира от оперативна работа.
Предположенията му се оказаха основателни. Вместо да се поинтересува от подробности около акцията за залавяне на предполагаемия терорист, американецът настоя най-напред да се спазят формалностите – упоеният задържан да бъде преоблечен в новичък оранжев гащиризон от склада на обекта. Тази операция той извърши собственоръчно, без да бърза и с явно удоволствие. След това предложи да бъде проведен разпит с прилагане на хипнотал.
- Няма да стане, бе човек – възрази Тасков на доста сносен английски. – Ето, чети: препаратът не действа при лица в състояние на алкохолно опиянение. А тоя тук вони на мастика, та се не трае.
- Може пък да подейства – възрази американецът с непобедима наивност и извади спринцовката.
Трябва да се признае, че оптимизмът му имаше известни основания. Докато се качат в малкия команден център на обекта, заподозреният вече бе започнал да говори и от несвързаните му думи по гърба на Тасков полазиха студени тръпки. Ставаше дума за нападения с оръжие за масово унищожение, индивидуални убийства чрез душегубка, пробиване на железобетонна стена и лични директиви от самия Бен Ладен. Но на най-интересното място пленникът млъкна и тихо захърка.
- Дотук беше – въздъхна Тасков. – Казвах ти, че щом е пил, нищо няма да стане.
Връщайки назад видеозаписа, той най-старателно протоколира и преведе несвързаните брътвежи на заподозрения, после настани американеца пред командното табло и строго заръча:
- Гледай сега, колега. Тия бутони тук са за камерите. Това е зумът, това е за видеозаписа, но той си върви нонстоп. Друго не пипай, да не вземе да стане някой сакатлък. Просто го наблюдавай, а аз отивам да подремна оттатък, че не съм спал от трийсет и шест часа. Ако видиш нещо съмнително, свиркай веднага.
И Тасков се оттегли в стаичката за отдих на персонала, където имаше две удобни кушетки. Наистина не бе спал от трийсет и шест часа. Предната вечер екипът му атакува нарколаборатория в Кокаляне, където арестуваха трима души и конфискуваха два чувала канабис, единайсет килограма каптагон на прах и грамаден бидон с оцетен анхидрид. Но заловените престояха в ареста по-малко от шест часа. После от прокуратурата наредиха да бъдат освободени. Според адвокатите им излизаше, че оцетният анхидрид е приготвен за производство на салати за кетеринг из цяла Софийска област, каптагонът е успокително за вълненията им около бизнеса с хранителни полуфабрикати, а двата чувала канабис са доза за лична употреба.
И защо ли се трепем, въздъхна той миг преди да заспи. Ние ги хващаме, те ги пускат…
Майор Тасков бе надарен със завидното умение да спи по всяко време и при всякакви обстоятелства, но притежаваше и шесто чувство, което безпогрешно го предупреждаваше кога нещо не е наред. Сега това чувство прошепна в ухото му: Стига спа, Тасков! Събуди се! Работите вървят на зле.
Той замаяно надигна глава и се ослуша. Откъм вратата долитаха диви писъци на разкъсвано животно. Тасков изтръпна.
Онзи тиквеник е слязъл да провежда самостоятелно трета степен, мина му през ума и той сам не усети как скочи от кушетката и с два скока се озова в командния център.
В първия момент от гърдите му се отрони въздишка на облекчение. Американецът си седеше на място, впил жаден поглед в мониторите. Само че екраните не показваха килията на задържания. На тях се разиграваше нещо съвсем различно и Тасков трябваше дълго и енергично да се чеше по тила, преди да проумее: черният амсалак гледаше запис на широко рекламираната фолк-опера на Хазис “Сладка болка”. В момента чалга-идолът пищеше превзето заради нещо, извършвано със задните му части, които не се виждаха на екрана, а в паузите между писъците пърхаше с ресници и пееше:

Ох, как ме боли,
но ти знаеш, нали,
че и най-големият кеф
не може без мъничко рев.

- Кво зяпаш, бре говедо? – ревна гороломно Тасков на чист български.
За негова изненада американецът го разбра и кокетно сви рамене.
- Ми де да знам. Сигурно е било на хард-диска. Ама туй русичкото е голям сладур. Не знаех, че в Бългериа имате толкова хубави хора.
Тасков изръмжа свирепо, отблъсна го настрани и се приведе над пулта. Пръстите му заиграха по клавиши, ръчки и ключове, Хазис изчезна и на екраните се появи килията.
Празна.
Майор Тасков трескаво смени камерите. На екрана изникна пустата нощна улица. Точно пред тайния вход на центъра бе паркирана каруца, от която стърчеше нещо напомнящо кюнец, но при по-внимателно вглеждане се оказваше дуло на антична картечница “Максим”.
Цигани с картечница, тъпо помисли Тасков. Сигурно са я отмъкнали отнякъде за старо желязо.
Сетне в главата му задрънча сигнал за тревога, защото вратата се отвори и на тротоара излязоха четирима.
Арабин.
Някакъв тип със смокинг.
Друг тип с мустаци, дълга наметка и рошава шапка.
И самият заподозрян, облечен с все същия оранжев гащиризон.
- На оръжие! – ревна Тасков, без да подозира, че повтаря вика на един свой далечен прадядо, последен защитник на Бдинската твърдина, при вида на прииждащите агарянски пълчища.
Вярната берета сякаш сама изхвръкна от кобура и се озова в десницата му. С крайчеца на окото си забеляза как Байрон светкавично вади мътно лъщящ зиг-зауер.
Тоя американец не бил чак толкоз залупен, помисли си Тасков докато препускаше нагоре по стълбището, чувайки как колегата трополи зад него. Зърна пред себе си широко отворената врата, изхвръкна навън с огромен скок и откри огън без предупреждение.
Откъм противника тутакси затрещя картечен огън. Тасков инстинктивно замахна да повали американеца и се хвърли на тротоара до него. Раздаде се звън на разбито стъкло и пукот на надупчени ламарини. Без да прекратява стрелбата, циганската каруца препусна напред към “Граф Игнатиев” и обкованите с желязо колела затракаха по трамвайните релси.
Сред звънтящата нощна тишина Тасков се надигна, погледна най-напред към служебното БМВ и изпъшка от отчаяние. Колата бе станала на решето, а двете надупчени гуми не оставяха и капка надежда за вълнуващо автомобилно преследване. Но не случайно в служебното досие на Тасков бе записано: “… инициативен и съобразителен, умее да открива изход и в най-трудни ситуации”. Острият му слух долови нов звук – ритмично метално потракване, което се приближаваше откъм моста до стадиона.
- След мен! – изкрещя той и се втурна към трамвайните релси.
По линията се задаваше зелен сервизен трамвай от отдавна сваления от употреба модел “сандък”.

Ватманът Гочо Голешков едва успя да набие спирачки когато на линията изникна свирепо озъбен мъж с размахан пистолет. Колелата диво заскърцаха, трамваят се разтресе и спря на милиметри от непоклатимо стоящата фигура. Гочо отвори страничната врата, приведе се навън и подвикна:
- Абе, ти луд ли си? Прегазвах те като едното нищо!
Вместо отговор непознатият с лъвски скок се метна в трамвая. Подир него се покатери някакъв негър, също с пистолет в ръката. Гочо изтръпна, очаквайки да чуе: “Това е отвличане!”. Но непознатият впи железни пръсти в рамото му и кресна:
- Държавна агенция за национална сигурност! Трамваят се реквизира! Карай подир оная каруца!
- Я стига – възрази скептично Гочо. – Ти мен за левандура ли ме мислиш? Четох закона кога го приеха. Трябва да си с униформа. И значка трябва да имаш. И безплатна карта за градския транспорт. Това да не ти е мандра…
Вместо отговор непознатият залепи дулото на пистолета върху слепоочието му и процеди през зъби:
- Карай, твойта мама!
- Тъй кажи, бе човек – промърмори Гочо и завъртя колелото.
Софиянци могат само да съжаляват, че никой не успя да заснеме великата нощна сцена на преследването по “Граф Игнатиев”, засенчваща във всяко едно отношение култовия епизод от поредицата “На всеки километър”. Тачанката се носеше с грохот напред, ръсейки град от куршуми, подир нея с цялата мощ на вехтия си електромотор препускаше зелен трамвай, а майор Тасков блъскаше ватмана по рамото и стръвно крещеше:
- Напред! Напред!

Но след десния завой пред съдебната палата тачанката внезапно се отлепи от пътното платно, излетя във въздуха, описа кръг над кубетата на църква “Света Неделя” и се отдалечи в неизвестна посока, оставяйки слисаните преследвачи да зяпат с празни погледи към опустялото небе, където върху кръста на църквата се развяваше дълъг червен транспарант с бял надпис ВСЯ ВЛАСТЬ СОВЕТАМЪ!

Атеистът майор Тасков бавно повдигна ръка и се прекръсти.
Сам не знаеше колко уместен е този жест.

Строго секретно
Докладвам, че през нощта на 21 срещу 22 юни заподозреният терорист Theodore W. Fuckoff бе отвлечен от секретния център за задържане на особено опасни престъпници Freedom House. Нападението бе осъществено от терористична група, разполагаща с тежко автоматично оръжие и летателен апарат с вертикално излитане от неизвестен тип.
След дигитален анализ на видеозаписа успях да идентифицирам един от нападателите. Това е руският терорист Чапаев, Василий Иванович, роден на 9 февруари 1887 година в село Чувайка на територията на днешна Чувашска област. Провеждал активна терористична дейност до 5 септември 1919 година, когато следите му се губят по време на сражение близо до река Урал. Според официалната информация е потънал при опит да преплува реката.
Специален агент Байрон Кебеде-Голдман.

При получаването на този доклад директорът на ЦРУ заяви лаконично:
- Тоя черен педал се е побъркал. Махнете го час по-скоро оттам.
Писмената му резолюция върху доклада звучеше малко по-различно:
Агент Кебеде-Голдман страда от остър посттравматичен стрес. Да се пристъпи към незабавна евакуация.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Международна конференция. Bookmark the permalink.

5 Responses to МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ – 4

  1. Григор says:

    Това с лозунга върху кръста на църквата е… нямам думи. Любо, тия работи само ти ги умееш! Просто щях да се напишкам от смях!

    Благодаря ти!

  2. хъх, това доктор Хаус ли е, маскиран като Чапаев :D

    а иначе — чета, чета. и питам кога ще има още ;)

  3. Когато преди 5 години отбивах военен дълг, в поделението в град Белене действително имаше майор Тасков. Съвпадение???

  4. Lubo says:

    Чисто съвпадение, съжалявам.

  5. lammoth says:

    Страхотно :) Преди малко прочетох част 5, така се случи, че ще ги карам отзад напред :) Хахах, операта на Хазис предполагам ще е нещо като поезията на вогоните от “Пътеводителят на галактическия стопаджия” :D

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>