РОБЪРТ ХАРИС

Харесвам Робърт Харис.
Не, не онзи другият Харис с доктора-канибал Ханибал Лектър. Вярно, той написа много добри трилъри като “Червеният дракон” и “Мълчанието на агнетата”. Но накрая си продаде душата за пари и написа “Ханибал”. Поне аз така мисля.
Робърт Харис е друго нещо.
Харесах го още от първия му роман, който прочетох – “Фатерланд”. Жанрът трудно може да се определи, вероятно е алтернативно-историческа фантастика. Но сюжетът беше наистина увлекателен. Криминално-политическа интрига в една съвременна Европа, където на власт е Третият райх. Една история за диктатурата, за истината, за човешката съвест и за това, че в крайна сметка лъжата не може да остане скрита завинаги. Писателското умение си личеше във великолепното пресъздаване на обстановката, в описанието на грандоманските титанични строежи в Берлин… и в споменаването за някакви си кресливи музиканти от Ливърпул, които със своята музика подривали духа на доблестната германска младеж.
Всъщност… сега, докато пиша, осъзнах, че във всичките си книги Робърт Харис се придържа към една класическа традиция на трилъра – действието да се развива за броени дни, при което героят е принуден да взима съдбоносни решения и да се бори не само с външните заплахи, но и със самия себе си.
Така е и в любимия ми роман от Харис – “Помпей”. Той обхваща само десетина дни в периода преди и след гибелното изригване на Везувий. Един млад специалист по акведуктите пристига в града… и малко по малко осъзнава надвисналата заплаха за живота на десетки хиляди местни жители. Но интригите и корупцията в градската управа не му позволяват да предотврати ужаса.
Великолепен роман според мен. И най-любопитното е, че звучи удивително съвременно – сякаш действието се развива в наши дни, просто декорите и костюмите са различни. Може би точно затова въздейства много по-силно от другите исторически романи.
Заслужава си да спомена и последния засега роман на Харис – “Сянката”. Отново политически трилър за истината. Простичък сюжет – за един майстор подобни сюжети често са най-добри. Историята на един специалист по написване на автобиографии. Читателската публика жадува да опознае живота на знаменитостите, но те често не са способни да вържат две думи на кръст. Тогава на помощ идва безименният герой на “Сянката”. Срещу добро заплащане той ще изработи същински бестселър. Но се оказва, че дори тази невзрачна професия крие рискове. Особено когато трябва да се напише автобиографията на бивш британски премиер, замесен в нечисти деяния на ЦРУ. И когато вече един човек е загинал заради работата си над ръкописа.
Не съм абсолютен фен на Робърт Харис. Неговата “Енигма” беше добър роман, но нищо повече. В “Архангел” той доказа за пореден път, че западнякът не е способен да разбере руската душевност. А жалко, защото сюжетът на “Архангел” беше страшно интригуващ.
Накратко: ако не сте чели “Фатерланд”, “Помпей” и “Сянката”, препоръчвам ви ги. Вярвам, че няма да съжалявате. Имаше и добра екранизация на “Фатерланд” с участието на Рутгер Хауер (когото също харесвам). Неотдавна Роман Полански направи и екранизация на “Сянката”. Още не съм го гледал, но казват, че бил много добър…