КЕСТЕНЧЕ

КЕСТЕНЧЕ
Моя си приказка

Една нощ над гората налетя страшна буря. Разлюляха се клоните на старото дърво. Насред бурята нещо рече: “Туп!”. И после: “Олеле!”. А на сутринта слънцето огря това чудно нещо, паднало сред обрулените листа – дребно, кръгло, зелено и бодливо.
Събраха се животинките да се чудят какво е това. Питат го – и то не знае. Само подсмърча и гледа тъжно.
– Щом е зелено, значи е жаба – реши Мечо.
– Ква-ква! Никаква жаба не е! – викна лъскавата Кекерана. – Щом има бодли, значи е таралеж!
– Не е вярно! – възмути се Ежко. – Къде се е видял зелен таралеж?
Скараха се всички. Един казва едно, друг – друго и все не могат да решат. Разплака се зеленото топче – как тъй няма да знае какво е.
А в това време дойде едно момиченце и викна:
– Колко сте глупави! Ами че това е кестенче!
Разсмяха се животинките. Разсмя се и бодливото топче – така се разсмя, че чак кората му се пукна.
И тогава всички видяха, че наистина е кестенче.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Приказки. Bookmark the permalink.

2 Responses to КЕСТЕНЧЕ

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *