ДЕТСКА ГРАДИНА

ДЕТСКА ГРАДИНА

- Лельо Цецке-е-е-е!
Леля Цецка, която върви по коридора на детската градина, рязко спира. После се връща три крачки назад и отваря вратата на тоалетната. Вътре царува ред и спокойствие. Всички дечица са насядали на гърненцата и кротко чакат да дойде времето за следобеден сън.
- Какво има, бре мушмороци? – пита троснато лелката.
- Разкажи ни приказка-а-а-а – раздава се умолителен хор.
- Туй да не ви е парламент! – сопва се леля Цецка. – Приказка им се дощяло! Като толкова ви се иска – сами си я разкажете.
И тя хлопва вратата.
Настава тишина. После едно момченце плахо подхваща:
- Моят дядо разказва такава приказка: Имало едно време…
Тук обаче друго момченце с тъмносиня престилка подскача и го прекъсва:
- Да бе, да! Имало едно време! Какво имало? Грънци! Ни банани имало, ни портокали, а доматите ги продавали в Кореком. Моят дядо разказва съвсем друга приказка: Нямало едно време!
- Ама чакайте сега, другарчета, пардон, господинчета – обажда се благовъзпитано Симеончо Горски. – То нали… не може така… Приказката е такава: Имало едно Когато му дойде времето…
- Не е вярно! – възкликват в хор Иванчо и Надето, отдавна забравени от родителите си в детската градина. – Имало едно Времето е наше. Тъй казва нашият дядо.
Друго момченце с очила и стригана глава заявява важно:
- Пък моят дядо работи в Института по ме-те-те-теорология и хидрология при БАН. Той ми разказва вечер, че имало едно време с незначителна купеста облачност и краткотрайни превалявания на места.
- Твоят дядо е феодален старец – обажда се заплашително Симеончо Мънинкия. – Трябва да му вземем джобните парички.
От ъгъла долита гласче:
- Моят дядо е часовникар и разказва, че имало едно Точно време.
- А дядо ти плаща ли си патентният данък? – срязва го Симеончо. – И на него трябва да му вземем джобните парички.
- Ей, ама вие хич не умеете да разказвате приказки – намесва се добродушно Бочко, дъвчейки филия с мас. – Моят дядо ми разказваше приказката за Винету и четирийсетте разбойници.
- Стига с тая тройна, бе! – провиква се възмутено Сергейчо. – Все тя ви е виновна! Ако искаш да знаеш, твоя дядо са го напляскали по дупето защото щипел момиченцата. А моят Дядо, дето живее на Бузлуджа, ми разказваше приказката за Тиквата дето се правела на принцеса и искала да се вози в каляска. Ама конете станали на мишоци.
- Ти си мишок! – срязва го Бочко.
В нажежената атмосфера така и не става ясно кое от дечицата първо бръква в гърненцето си. Но само след миг из въздуха почват да хвърчат бойни отровни вещества. Канонадата е възторжена и свирепа.
Междувременно леля Цецка пак открехва вратата, поглежда и се усмихва с умиление. Колко са пораснали – досущ приличат на ония, дето всеки петък ги дават по телевизията!

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

5 Responses to ДЕТСКА ГРАДИНА

  1. Григор says:

    :-) ))))))))))))

    Много добро! Почвам да се чудя, Любо, има ли нещо, дето да не можеш да го обърнеш на сладкодумна приказка! :-)

  2. Кал says:

    Кър-теж-но! :) :) :)

  3. При бат Любчо празно няма :-D

  4. Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Приказките на Любомир Николов

  5. Radoslav Glushkov says:

    Здравей Любо, четох едно твое интервю в списание “Обекти” и разбрах за твоя блог и сега се наслаждавам на творчеството ти и все си мисля, че трябва да се видим, че напоследък се забравихме, а общуването с теб е удоволствие за всеки мислещ и интелигентен човек. Поздрави от мен и Нели за теб и Олимпия и надявам се, че ще се видим отново някой ден :)

    Радослав Глушков

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>