ФИЛЮВА ПОЕЗИЯ

- Кой лопа тукана нущяс?
- Яз лопам – речи Филю.
- Въри си. Яз ни съм такваз!
- Ни си ли!? – речи Филю.

- Си чул ти някуй уйдурма…
- Съм чул ми! – речи Филю.
- Възгеч бе! Въх, чи срамута…
- Ми… срам ма й! – речи Филю.

- Да зема ся да дода вън…
- Ила, де – речи Филю.
- На портата сидиш кат пън.
- Кат пън съм – речи Филю.

- Да флезиш, ама де да знам…
- Да фляза – речи Филю.
- Ши гръмни целия мигдан!
- Ши гръмни – речи Филю.

- Виднъш да скочиш тос дувар…
- Ши скоча! – речи Филю.
- Шта праа дармадан пужар.
- Напрай ма! – речи Филю.

- Шта пусна, ама що и как…
- Пусни ма! – речи Филю
- Шми висниш утре сигур пак…
- Ши висна! – речи Филю.

- Пък утпудир да си мълчиш!
- Ш’ мълча, ми! – речи Филю.
- Оф, ши да стисна май учи…
- Стисни ги – речи Филю.
————————-
Бележка под линия:
Не е мое! Не е мое! Цялата отговорност носи Григор Гачев! Той го изрови някъде от мрежата и ми го прати.

Дълбок поклон пред незнайния народен творец, възпял лудите младини на Филю преди да стане хаджия.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Хаджи Филю. Bookmark the permalink.

6 Responses to ФИЛЮВА ПОЕЗИЯ

  1. Cliff_Burton says:

    На който и да е, страхотно е :)

    Чакам Хаджи Филю да си каже приказката и за Цъфналата ръж!

  2. Бранко says:

    Ааааааахахахахахахахахааххаха :-D DDDDDD

  3. Григор says:

    Всъщност историята си има продължение.

    Връщайки се от хаджилъка, Филю се разходил за разнообразие до Шотландия. На отпътуване, преди параходът му да потегли, той седнал на чаша ейл в пристанищната кръчмичка. Там случайно се запознал с младеж на име Робърт, който му споделил любовта си към поезията.

    - Учи се от народа, момче – бащински го посъветвал хаджи Филю. – По-велик поет от него няма. Ей тук имах записани някъде едни народни песни, ще ти ги подаря, да видиш колко красиви са.

    В този миг обаче отвън се чула свирката на парахода. Хаджи Филю бутнал в ръката на Робърт извадения набързо от дисагите тефтер и хукнал с всички сили. Едва смогнал да се качи навреме.

    Когато се прибрал в България, хаджията решил, че вече не му подхожда да колекционира историите и стиховете, съчинявани за лудите му младини. Когато посегнал да изгори тефтера обаче, с ужас разбрал, че е дал на Робърт по погрешка именно тях.

    Вече се стягал да ходи обратно до Шотландия и да го търси, за да му се извини, когато му донесли спешно писмо от Робърт. Момъкът бил възхитен от стиховете, които си бил превел криво-ляво с много труд и помощта на моряци-полиглоти, и с пламенен ентусиазъм молел за разрешение да ги издаде.

    “Да не си посмял”, писал обратно хаджи Филю на вече известния му адрес. “Ще ми се посрами името, пък не бива, хаджия съм вече. А съм личен човек, знаят ме навсякъде… Ако са ти харесали чак толкова, смени името ми. И не казвай откъде са – издай ги за свои. Иначе не разрешавам.”

    Условието не се понравило на Робърт Бърнс – той никак не обичал да си приписва чужд труд. Възхищението му от стиховете било толкова силно, че накрая надделяло. Но колко добре е сменил името на Филю знаем всички…

  4. Sami says:

    Ето още от авторката Калина /само толкова успях да разбера/
    http://xaoc.host22.com/Bottom/Pages/Callina.php

  5. Кал says:

    Тъкмо щях да предположа, че е или Поли Йосева (pin4e), или съгражданката ѝ Калина.

    Те имат цели цикли… :D

  6. stas says:

    twa e weliko!
    Brawooooo

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>