– Кой лопа тукана нущяс?
– Яз лопам – речи Филю.
– Въри си. Яз ни съм такваз!
– Ни си ли!? – речи Филю.
– Си чул ти някуй уйдурма…
– Съм чул ми! – речи Филю.
– Възгеч бе! Въх, чи срамута…
– Ми… срам ма й! – речи Филю.
– Да зема ся да дода вън…
– Ила, де – речи Филю.
– На портата сидиш кат пън.
– Кат пън съм – речи Филю.
– Да флезиш, ама де да знам…
– Да фляза – речи Филю.
– Ши гръмни целия мигдан!
– Ши гръмни – речи Филю.
– Виднъш да скочиш тос дувар…
– Ши скоча! – речи Филю.
– Шта праа дармадан пужар.
– Напрай ма! – речи Филю.
– Шта пусна, ама що и как…
– Пусни ма! – речи Филю
– Шми висниш утре сигур пак…
– Ши висна! – речи Филю.
– Пък утпудир да си мълчиш!
– Ш’ мълча, ми! – речи Филю.
– Оф, ши да стисна май учи…
– Стисни ги – речи Филю.
————————-
Бележка под линия:
Не е мое! Не е мое! Цялата отговорност носи Григор Гачев! Той го изрови някъде от мрежата и ми го прати.
Дълбок поклон пред незнайния народен творец, възпял лудите младини на Филю преди да стане хаджия.
6 Responses to ФИЛЮВА ПОЕЗИЯ