НАПУК ВРАГУ

Аз мога едно – да пиша.
И ако ми позволите, ще перифразирам поета: Ще да ПИША напук врагу, напук и вам, идиоти.
Това е моят отговор както на АСТА, така и на онези наивници, които вярват, че АСТА ще защити авторските им права.
От “пиратите” никой не може да защити отделния автор. А и никой не се интересува от него. АСТА е за големите риби, които държат стотици и хиляди авторски права, изкупени на безценица. Те са по-страшни за индивидуалния творец.
А и смятам, че “пиратите” не са страшни за твореца. Ето, повечето ми писания и преводи са в читанката. Защо не, след като книжните издания отдавна са изчерпани и никой не възнамерява да ги преиздаде?
Когато се очерта преиздаване на един от преводите, хората от читанката съвсем джентълменски го махнаха от мрежата. И това е чудесен пример за взаимно сътрудничество.
И още нещо. Не смятам, че “пиратите” ме ощетяват. Разбира се, бих се радвал да печеля от всяко четене, но разбирам, че това е нереална фантазия. Всъщност аз печеля – печеля хора, които харесват написаното и ще си купят новата ми книга, когато излезе.
Ето, това е моят отговор на АСТА. Плюс предупреждение към хората от правителството:
Аз съм дребен човек. Но се лаская от мисълта, че мога да окажа известно влияние върху мнението на 1000-2000 свои читатели. Ако много се постарая, може би и повече – знам ли… Питайте 25-30-годишните около себе си кой е Колин Уолъмбъри. Ще се сетят.

И обещавам: ако не оттеглите подписа под АСТА, на следващите избори ще сторя всичко възможно хората, които ме уважават, да не гласуват за вас.
А сега, напук врагу, ето ви безплатно нещо от мен – разказът “Прокобата”, който така и така си лежи в архивите ми. Защо да не ви го дам, гиди пирати с пирати?

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

3 Responses to НАПУК ВРАГУ

  1. Григор says:

    В Нобеловата си реч Солженицин казва:

    “Писателят не е безстрастен съдия на съотечествениците и съвременниците си, той е неразделна част от цялото зло, извършено от неговата родина или народ. И ако танковете на родината му са залели с кръв асфалта на чужда столица, нейните тъмнокафяви петна завинаги са оставили следите си върху лицето на писателя. И ако в съдбоносна нощ са удушили спящия доверчив приятел, върху дланите на писателя са останали синини от онова въже. И ако неговите млади съграждани безцеремонно подчертават превъзходството на разврата пред скромния труд, стават наркомани или отвличат самолети, това зловоние се смесва с дъха на писателя.”

    Добре, че има Писатели, които помнят, чувстват и надигат глава, и съвест…

    Благодаря ти!

  2. Божо says:

    Само да напомня на читателите, че някои от отдавна неиздаваните книги на г-н Николов ги има в http://e-knigi.net/,
    само срещу 2 лева.

    Така че, който иска да го подкрепи материално може да си купи един или няколко броя.
    (Не съм от екипа на e-knigi, само съм им (редовен) клиент)

  3. Благодаря Ви, че Ви има, г-н Николов. И благодаря за позицията Ви срещу АСТА.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>