ИГЛАТА И ОГЛЕДАЛОТО

ИГЛАТА И ОГЛЕДАЛОТО
(минироман)

- Не, не ще ви дам дъщеря си, негодници! – тъй изкрещя баща ми и вдигна топора, преди да рухне на прага на воденицата с арбалетна стрела в гърлото.
Сетне те нахълтаха – мълчаливи и страшни, с мечове и факли в ръцете. Нахлузиха чувал върху главата ми, преметнаха ме на коня като безчувствен вързоп и ме понесоха към замъка на господаря Удо фон Хьоленберг.
Почти бях изгубила свяст, ала и в мъглата, забулила разсъдъка ми, пак съжалявах горчиво, че не съм смогнала да отнема живота си. Защото знаех, че ме чака участ по-лоша от смъртта. Мълвата нашепваше, че още от стари времена на всяко новолуние в замъка Хьоленберг попада една невинна девойка, а на сутринта я откриват да се скита напълно полудяла. Тъй бе станало в нашето село с Хана тъкачката и с русата Матилде, с кротката Грета и с Барбара, дъщерята на дърводелеца.
Когато се опомних, седях в меко кресло сред просторна, богато подредена стая. В камината гореше буен огън, ала въпреки топлината ме побиха студени тръпки, щом зърнах пред себе си господаря Удо. Млад и строен изглеждаше той, нито едно бяло косъмче нямаше в черната му брада, и все пак очите му бяха като на старец – бездънно дълбоки, изпълнени с товара на безброй години, сякаш бе живял далеч по-дълго, отколкото ни е отредил Бог.
- Бедното дете! – възкликна той и гласът му уж беше грижовен, а режеше като леден нож. – Какво са ти сторили? Успокой се, сега ще ти донеса малко бяло вино.
И той излезе, а аз скочих и трескаво подирих начин да избягам в смъртта от незнайната си участ. Нийде не намерих оръжие, а на прозорците имаше решетки. Но страхът ми бе дал нечовешка сила и когато чупейки ноктите си изкъртих едно от заключените чекмеджета на скрина, видях онова, което ми трябваше – дълга черна игла. Грабнах я, за да пронижа с нея сърцето си. И тогава чух гласовете.
- Насам – шушнеха те като сухи есенни листа иззад завесата край вратата. – Насам, насам, насам…
Дръпнах завесата и видях зад нея голямо кристално огледало, ала не моето лице беше в него, а лицата на Хана, Матилде, Грета, Барбара и още стотици, стотици други девойки с тъмни, празни очи.
- Тук ще дойдеш и ти – шепнеха гласовете. – При нас ще дойдеш, когато господарят Удо изтръгне душата ти с омагьосаната игла, за да продължава вечно своята младост.
Сетне чух стъпки, вратата се отвори и аз без да мисля замахнах натам с иглата. От тънкия връх излетяха искри. Господарят Удо глухо изпъшка и се свлече на пода.
Видях как лицето му потъва в огледалото. Чух вика на сатанинска радост, с който се нахвърлиха върху него погубените души. После разбих с юмрук проклетия кристал, чух как в същия миг страшно пропукаха стените на целия замък и побягнах навън, преди да са рухнали върху мен…

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

3 Responses to ИГЛАТА И ОГЛЕДАЛОТО

  1. Димитър says:

    Много е интересно! Надявам се ще има още, щом е минироман?

  2. Григор says:

    @Димитър: Може би е точно толкова мини – един запис. :-)

    Сериозно, и на мен много ми се иска да е пълен размер роман. Убеден съм, че Любо е в състояние да налее в изтъркания готически сюжет толкова нови и свежи неща, че да си струва четене и препрочитане. Уви обаче, и той е човек и надали му е по силите да пише по един пълноценен роман на седмица.

    Но пък ми хрумва нещо друго. Любо, какво ще кажеш за идеята да направиш един уъркшоп за автори? Все ще измислим къде да го подслоним. А пък доста млади хора сигурно ще са ти благодарни. И току-виж създадеш по този начин няколко бъдещи писатели. :-)

    • adyankov says:

      И аз бих посетил с удоволствие и бих си платил една честна за Любо такса за един подобен уъркшоп. Съвсем хипотетично, разбира се, ако някога се проведе, защото се сещам и какво е някой да ти стовари на главата такъв ангажимент. Чувал съм и за по-формален дистанционен курс от известен български автор (и съм си мислил да го посетя) – ако някой се интересува мога да пиша с подробности. Знам, че трае няколко месеца и се дават различни “задачи” на младите автори, последната от които е истински кратък роман.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>