ХАДЖИ ФИЛЮ И КУЛИТЕ

Хаджи Филю много отдавна не бил посещавал Америка. Но веднъж решил да отскочи дотам да види какво става с някогашния му бостан в Нова Англия. Каква била неговата изненада, когато вместо бостан открил едноименен град.
Удивен от невероятните архитектурни умения на американците, Хаджи Филю отишъл да разгледа Ню Йорк, за който му били разказвали какво ли не. Градът наистина му допаднал – още повече, че там се запознал със свой горещ почитател, някакъв много любезен брадат господин от Близкия Изток. Двамата бързо се сдружили и докато си пиели кафето (шербетлия, както го обичал брадатият господин), Хаджи Филю споделил:
- Всичко ми харесва в тоя пусти Ню Йорк, само онези две кули загрозяват гледката към залива.
…………
А после се тюхкал:
- Кой ме би през устата!

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Хаджи Филю. Bookmark the permalink.

6 Responses to ХАДЖИ ФИЛЮ И КУЛИТЕ

  1. Мариана says:

    Добре, че Хаджи Филю и любезния брадат господин не са седели в градинката срещу Халите ;-)

  2. Nostromo says:

    Аз все пак да попитам – за кои две кули става дума? :D

  3. Григор says:

    Тоя хаджи Филю дали не е оперативно интересен, с тези си познанства? :-)

    (Не е лошо да си направиш в блога категория “Хаджи Филю”, както има “Елесар”. Ще е от помощ за читателите.)

  4. Lubo says:

    @ Nostromo
    Ами… знам ли? :)
    Едната сигурно ще да е Барад-дур. Много подхожда описанието:
    “Мимолетно зърна завихрен облак, а сред него кули и крепостни зидове,
    високи като хълмове, подпрени на могъщ планински трон над бездънни
    пропасти, огромни палати и бастиони, глухи зандани със стръмни скални
    стени, зейнали порти от стомана и елмаз – и сетне всичко изчезна. Кулите
    рухнаха и планините се разместиха; стените се срутиха и отломките им се
    сгромолясаха накуп, дим и бликнали изпарения литнаха с въртеливи талази
    нагоре, все нагоре, докато се преметнаха като прииждаща вълна, сетне върхът
    се закъдри и се стовари долу, заливайки равнината. Едва тогава от много
    мили разстояние долетя тътен, прерастващ в оглушителен трясък и рев, земята се затресе, равнината се надигна и се пропука, Ородруин се люшна. Огън блъвна от разломения му връх.”

  5. Жилов says:

    Може би хаджи Филю се е оплакал и от това, че градът е пренаселен? Ха. Ха. Ха.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>