Имало някога една инстанция,
която защитавала,
давала
и осигурявала
за гражданския мир гаранция
и оспорвала,
оборвала,
осмивала,
отбивала
(понякога дори и убивала)
всяка позиция
на проклетата опозиция.
Наричала се Света инквизиция.
И ето, че веднъж в нея
поканили Галилея.
Главният монсиньор
го посрещнал в закрития двор
и му рекъл: „Виж, Галилее,
проблемът къде е.
Напоследък намери се
един автор на всякакви ереси,
на име дон Лучо ди Вино
от град Торино,
дето оспорва, че земята е плоска и равна
(както се знае отдавна),
а уж била заоблена и крива
като яйце или като слива.
С туй сливославене
той скоро ще отрече, че светът от Бога направен е.
Ще накара човеците прости
да не спазват великите пости,
да се кланят вместо на кръста – на някоя слива,
а тъй не бива!
Ти си учен прочут и известен,
при туй кристално честен
и от теб чакаме принципното решение
да дадеш отрицателно мнение,
да обясниш как греши еретика
и че трябва в миша дупка да се натика.”
Галилей попристъпил от крак на крак,
поразмислил, но нямало как
и отвърнал: „Виж сега, монсиньор,
в науката трябва да има простор.
Аз си имам по въпроса моя теория,
но това е друга история.
Нека първо с неговата да се запозная
и ще си кажа мнението накрая.”
Но отецът възкликнал: „Брей, мама му стара!
няма ли в теб, Галилее, капчица вяра,
та да речеш: не съм го чел, но го заклеймявам!
Ако и ти си неверник, много съжалявам,
но двамата с него ще горите на клада,
(а може и някой невинен с вас да пострада).”
При тази заплаха
Галилей изпитал голяма уплаха
и къде да се дява – седнал и написал
следната мисъл:
„Галилео Галилеи (тоест аз)
вдигам решително глас
срещу майцепродавците
и сливославците,
капка доверие не им давам,
решително ги заклеймявам
и обявавам, че тука
няма място за псевдонаука!”
А подир туй отишъл да пише научен трактат,
че светът не е нито плосък, нито полегат,
че върти се около своята ос
като часовников механизъм най-прост
и е заоблен като портокал.
Но и той бял ден не видял,
понеже сега погнали него
и викнали: „Де го
тоз еретик портокалоподобен,
за църквата крайно неудобен?
Полага му се да гори в ада,
но първо нека го турнем на клада
и да му предложим единственото спасение:
от ересите отречение.”
Що да прави горкият – отрекъл се.
Пуснали го. Към къщи завтекъл се
и подметнал през рамо: „Светът се върти,
но, човече, недей да го правиш и ти,
защото от ветропоказател
много лесно се става предател.”
Categories
- Uncategorized (142)
- Елесар (13)
- Комикси (219)
- Международна конференция (9)
- Приказки (16)
- Хаджи Филю (20)
-
Recent Posts
Recent Comments
- Алея на книгата | Блог на Zelenkroki on Спасяването на “Сивият път”
- Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » … И молба за помощ on Спасяването на “Сивият път”
- Любомир Николов: "Фантазията е един безценен дар" - Детски Книги on ХВОЙНОВИЯТ ХРАСТ
- Григор on МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ – 9
- Кал on МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ – 9
Archives
- August 2022
- April 2018
- July 2017
- October 2015
- September 2015
- July 2014
- May 2014
- April 2014
- March 2014
- February 2014
- January 2014
- December 2013
- November 2013
- October 2013
- September 2013
- August 2013
- July 2013
- June 2013
- May 2013
- April 2013
- March 2013
- February 2013
- January 2013
- December 2012
- November 2012
- October 2012
- September 2012
- August 2012
- July 2012
- June 2012
- May 2012
- April 2012
- March 2012
- February 2012
- January 2012
- December 2011
- November 2011
- October 2011
- September 2011
- August 2011
- July 2011
- June 2011
- April 2011
- March 2011
- February 2011
- January 2011
- October 2010
- September 2010
- August 2010
Meta
Blogroll
3 Responses to БАЛАДА ЗА ГАЛИЛЕЙ