КАК НАДИ ВИДЯЛА СВЕТА ОТВИСОКО
Имало някога насред гората едно високо-високо дърво, а на него живеела малката гъсеница Нади. Тя много обичала зеления цвят и затова винаги носела зелена рокличка на жълти петна. Много обичала и да чете книжки за далечни страни, и мечтаела един ден да види света отвисоко.
– Хе! – смеели й се другите гъсеници. – Ще видиш света, ама друг път! Я си налягай парцалите и стой където ти е мястото.
– Не – отговаряла упорито Нади. – Щом съм решила, непременно ще го направя.
И ето че един ден тя си облякла зелената рокличка, сложила в раничката си два сандвича и шише ябълков сок, и запълзяла право нагоре.
Ала дървото било високо, а Нади съвсем мъничка. Пътят нагоре сякаш нямал край. Свечерило се, изгряла луната, а тя още не се била изкачила и до половината.
– Нищо – рекла си Нади. – Да се наспя сега, а утре рано ще продължа с нови сили.
Изплела си набързо един пашкул, закачила си рокличката на близкото клонче и легнала да спи.
Но когато се съмнало, очаквала я беда – хубавата й рокличка била изчезнала.
Възмутена до дъното на душата си, малката гъсеница хукнала към дома на Горското старче, което отговаряло за реда в гората. То я изслушало и поклатило глава.
– Знам аз кой върши тези пакости. Това е работа на Крадливите паяци!
Викнало паяците, притиснало ги здравата и те накрая признали.
– Ами… то… вярно, че ние бяхме.
– Веднага да си й върнете рокличката! – наредило строго Горското старче.
– Ама ние я продадохме – рекли Крадливите паяци.
– Тогава ще й я платите! – викнало старчето.
– Не моем, бате – жално отвърнали паяците. – Пропихме парите.
Старчето ги натирило, после се обърнало към Нади и разперило ръце.
– Нали видя, скъпа, с нищо не мога да ти помогна.
– Как? – разлютила се Нади. – Това ли ти е правдата? Това ли ти е редът в гората? Щом не можеш да излезеш наглава с Крадливите паяци, няма да мръдна оттук, докато не ми възмездиш загубата по някакъв начин.
А в гората Нади се славела като голям инат. Огледало я старчето, разбрало, че няма да отстъпи от своето, въздъхнало и рекло:
– Е, добре. Влез в килера, там държа разни хубави неща за горските животинки. Вземи каквото ти се хареса и да забравим за грозната случка.
Освен упорита, Нади била и страшно любопитна. Шмугнала се веднага в килера, а той бил пълен с какво ли не – пъстри боички, рунтави кожи, дълги опашки, шарени пера, шапки, обувки и дрешки за малки и големи животинки…
Разровила се Нади и в дъното на килера открила чифт блестящи крилца от зелен муселин.
– Ето – рекла. – Това ще взема.
– Това ли? – смаяло се Горското старче. – Ама тия крилца не са за теб. Те са за пеперудите – да хвърчат!
– Че аз да не съм на гроб камък? – сопнала се Нади. – И аз ще хвърча!
Речено-сторено! Надянала крилцата и излетяла нагоре в небето – да види света отвисоко.
А там, над върхарите на дървото, се реел рояк пеперуди. Видели я те и попитали:
– Коя си ти, непозната хубавице?
– Аз съм гъсеницата Нади – отговорила тя.
– Не може да бъде! – провикнали се пеперудите в един глас. – Гъсениците не летят!
– Тъй си мислите вие, защото ви е дадено наготово – рекла Нади. – Но от мен да го знаете: ако силно желаеш нещо и ако си упорит, няма невъзможни неща.
