книжна трапеза

Тия дни направих откритие.
Намерих в интернет комиксите, които като дете ме запалиха по фантастиката. Става дума за подвизите на екипа, наречен “Пионерите на надеждата”, чиито приключения се разказваха във френското списание Vaillant.
Влюбих се в тях, когато бях едва на 7 години. За времето си комиксите бяха на много добро ниво. Ето два примера:

И ми хрумна една идея.
Ако ви е интересно, мога да публикувам тук някоя от тези истории – разбира се, с превод от френски. Уверявам ви, че са увлекателни, макар и малко наивни – все пак са от 1957 година.

Какво ще речете?

Понякога невежеството, което носим в себе си, е просто потресаващо.
Отдавна нося в себе си любовта към френското кино от 60-те и 70-те години на миналия век – онова мъдро и проницателно кино, което, уви, не издържа на конкуренцията на варварите от Холивуд и рухна, както някога е рухнал могъщият Рим. Само понякога виждаме с изненада как старите семена все пак покълват и ни даряват с нов филм от същата класа, като например “Хористите” на Кристоф Баратие.
Но ето че за свой срам трябва да призная нещо.
Три от най-любимите ми филми от онази епоха са “Опасни муцуни”, “Авантюристите” и “Старата пушка”. Вчера, тласкан от случаен импулс, се разрових из мрежата и открих, че тези три филма са плод от сътрудничеството на двама гении – режисьорът Робер Енрико и композиторът Франсоа дьо Рубе.
Стана ми тъжно. Толкова години да не знам на кого дължа най-вълнуващите филмови преживявания от младостта си.
С извинение се прекланям пред сенките на тия двама титани, които отдавна не са между нас. И ви предлагам – ако не сте ги виждали – тези великолепни встъпителни кадри от филма “Опасни муцуни” (Les grandes gueules).

P.S. Не се удържах и добавих “Авантюристите” (Les aventuriers):

Тази идея ме мъчи от известно време. Не е моя, подхвърляна е неведнъж, но никой не е предприел нещо сериозно.
Става дума да се издигне мемориал на жертвите от бомбардировките през Втората световна война.
Ако не греша, те са около 4 хиляди. България е малка страна, сигурен съм че има десетки, може би стотици хиляди хора, в чиито родове има такива жертви. В моя няма, но една от бабите на жена ми е загинала така – и колкото и слаба да е роднинската връзка, това ме вълнува.
Бих искал да се организира подписка за един такъв мемориал. Да се съберат доброволни средства – вярвам, че хиляди хора биха отделили по лев, по два, кой колкото може.
И понеже веднага ще се постави въпросът: Ама кой да го направи?
Отговарям: С радост ще подкрепя всеки, който се захване с това. Ако е партия – също. Така би било най-лесно.
Ако ли не – готов съм да почна пръв или да подкрепя всеки, който пожелае да почне.
А вас питам: подкрепяте ли идеята? Можете ли да помогнете – най-вече с популяризирането. Придобие ли популярност тази идея, пари ще се намерят. Но разбира се, и парите са важни.

БЕЛЕНЕ – ЖИВОТ МОЙ

Малка конспиративна пиеска в 8 действия
(и на два езика)

ДЕЙСТВИЕ 1
– Почему не строите АЭС Белене?
– Тиквунь не давает! Мы хотим он не хотить!
– А когда деньги брал, тоже у Тиквуня спрашивал? Ты обязанности на себя брал, гнида! Выполняй, а то тебе хуже будет.

ДЕЙСТВИЕ 2
– Господин Борисов, вие сте мъдър човек. Хайде да построите Белене.
– Що?
– На ползу роду, господин Борисов. Хората паметник ще ви издигнат.
– Хм… паметник… Добре, аз обичам. А нещо така… по-осезателно ще има ли?

ДЕЙСТВИЕ 3
– Товарищи, Тиквунь тоже хотить комиссионние.
– У, сволочь жадная! На, бери! Передай Тиквуню. И чтоб все было чин-чином!

ДЕЙСТВИЕ 4
– Пичове, кой сви парите за Тиквата?
– Де да знам!
– Не съм аз.
– И аз не бях.
– Вижте какво, онези губят търпение. Ако не почне строежът, лошо ще стане. Като са изчезнали парите, дайте да съберем от нашите.
– А, аз не давам.
– И аз. С кръв сме ги взели, с кръв ще ги дадем. Който иска, да дава.

ДЕЙСТВИЕ 5
– Товарищи, деньги для Тиквунь пропали. Давайте еще.
– Ах, еще? Ну, заяц, погоди! Еще посмотришь как у нас на балалайке играют. Там в вашей компании кажется был такой по имени Доган. Вот и смотрите что за казус с ним произойдет.

ДЕЙСТВИЕ 6
Прескочиха се всякакви граници. От името на ДПС категорично заявяваме, че не знаем кой е физическият поръчител на това покушение, но няма никакво съмнение, че истинският поръчител на това покушение е именно езикът на омразата.

ДЕЙСТВИЕ 7
– Увидели? Так то шуточка была. А в следующий раз шуток не будет…

ДЕЙСТВИЕ 8
– Другари! Всички на референдума! Въпросът е на живот и смърт!

КОМАР И РЪ-ОВЧАР
(басня)

В потайна нощ хвърчал един комар –
голям хитрец и кръвопиец стар.
Видял заспал човек и незабавно
на него кацнал и засмукал славно.
Но ето че бръмчейки със крилца
при него долетяла ръ-овца
и викнала: „Мръсник, простак, убиец!
Народен враг и гаден кръвопиец!
Проклета твар! Изедник! Дърт фашист!
Амеба, чехъл, тения и глист!
Разобличих ти гнусната природа –
кръвчицата да смучеш на народа!”
Комарът кротко махнал със ръка
и тихо отговорил ей-така:
„Какво да правя, аз съм си комар.
Но виж любимия си ръ-овчар.
От колко време все вилнее тука
и колко дълго от народа смука?
И смуче той не кръв, а милиарди,
а ти отново искаш да те варди.”
Поука? Ето я в самия край:
На ръ-овчар – доверие нанай!

ТИ!
УПОТРЕБЯВАШ ЛИ ЙОДИРАНА СОЛ?

Ако ли не, знай, че рискуваш да хванеш гуша като Великия гоблин!

Вносна йодирана сол – най-добрата подправка за джуджешко печено бонфиле и рохански шиш-кебап!

—————————————
Внимание! Внимание!
Предлагаме ви най-новия козметичен продукт, хиалуронова киселина!

Тя ще извърши истински чудеса за кожАта ви! Вижте резултата:
ПРЕДИ

И СЛЕД

Другарю Берия,
Открихме най-подходящия кандидат за предложената от Вас секретна операция. Става дума за з/к № 4481263, а именно
БОФУР АКИМОВИЧ МЕРАК-АДЕР

Гражданин на Хуздулската АССР, Морийска околия. Роден в бедно пролетарско семейство (потомствен миньор). През 1918 година встъпва в редовете на Червената армия. Отличил се в боевете срещу басмаческо-оркските банди на Азог-бей, за което е награден с орден „Червено знаме”.
Впоследствие замесен в джаксъновско-троцкистки заговор. Осъден за антисъветска дейност по член 58 на 10 години без право на кореспонденция.
З/к Мерак-Адер осъзнава вината си и се стреми да я изкупи с ударен труд, благодарение на което добивът на митрил в неговата бригада се повиши със 78%.

Началник на ГУЛАГ „Колима-5”
Родион Андреевич Милашко

Другарю Сталин,
Изпращам Ви досието на з/к Мерак-Адер, когото смятам за най-подходящ кандидат за операция „Звяр”.

Берия

Абре, Лаврентий!
Чавка ли ти е изпила акъла? Кого ми предлагаш? Ти видя ли, че е висок три педи? И отгоре на всичко говори руски с грузински акцент.

Сталин

Другарю Лисенко,
Изпращам Ви хуздулския гражданин Мерак-Адер, Бофур Акимович. Погрижете се за увеличаване на ръста му. Вярвам, че за марксистко-ленинската съветска биология няма невъзможни задачи. Вижте там, направете нещо заедно с другаря Мичурин.

Берия
П. С. И обсъдете дейността на Вавилов. Отказа да съдейства по въпроса. Оправдава се с някакви си гени, което намирисва на мендело-попщина.

Другарю Берия,
Връщаме ви гражданина Мерак-Адер, Бофур Акимович. За марксистко-ленинската съветска биология наистина няма невъзможни задачи. Както казва другарят Мичурин, ние няма да чакаме милости от природата.
Пренебрегвайки вавиловските лигавщини, ние приложихме здравите народни традиции на разтягане с помощта на скрипец. Ръстът на подопитния субект е увеличен до 180 сантиметра. Това достатъчно ли е?

Лисенко

Другарю Берия,

Докладвам, че агент Мерак-Адер, Бофур Акимович премина успешно пълния курс в школата за диверсионно подривна дейност. Във всички дисциплини показа отлични резултати. Единственият му недостатък е категоричният отказ да използва експлозиви и огнестрелно оръжие. Твърди, че по хуздулски народни традиции ще използва само секира или кирка.

Судоплатов

Лаврентий,
Получих отчета ти.
Майната му на огнестрелното оръжие. Като ще е кирка – кирка да е. Важното е да претрепе Троцки. Пратете го в Мексико при другаря Ривера.

Сталин

П. С. Ако оцелее, можете да го пратите и при Джаксън.

Другарю Сталин,

Операция “Звяр” приключи успешно, но агент Мерак-Адер попадна в лапите на фашистката мексиканска полиция и сега е в затвора (прилагам снимка).

Предлагам засега акцията срещу Джаксън да се отложи.

Берия

Из Българския Толкин форум:

ДЖАКСЪН, ПОКАЙ СЕ!

Имало някога една инстанция,
която защитавала,
давала
и осигурявала
за гражданския мир гаранция
и оспорвала,
оборвала,
осмивала,
отбивала
(понякога дори и убивала)
всяка позиция
на проклетата опозиция.
Наричала се Света инквизиция.
И ето, че веднъж в нея
поканили Галилея.
Главният монсиньор
го посрещнал в закрития двор
и му рекъл: „Виж, Галилее,
проблемът къде е.
Напоследък намери се
един автор на всякакви ереси,
на име дон Лучо ди Вино
от град Торино,
дето оспорва, че земята е плоска и равна
(както се знае отдавна),
а уж била заоблена и крива
като яйце или като слива.
С туй сливославене
той скоро ще отрече, че светът от Бога направен е.
Ще накара човеците прости
да не спазват великите пости,
да се кланят вместо на кръста – на някоя слива,
а тъй не бива!
Ти си учен прочут и известен,
при туй кристално честен
и от теб чакаме принципното решение
да дадеш отрицателно мнение,
да обясниш как греши еретика
и че трябва в миша дупка да се натика.”
Галилей попристъпил от крак на крак,
поразмислил, но нямало как
и отвърнал: „Виж сега, монсиньор,
в науката трябва да има простор.
Аз си имам по въпроса моя теория,
но това е друга история.
Нека първо с неговата да се запозная
и ще си кажа мнението накрая.”
Но отецът възкликнал: „Брей, мама му стара!
няма ли в теб, Галилее, капчица вяра,
та да речеш: не съм го чел, но го заклеймявам!
Ако и ти си неверник, много съжалявам,
но двамата с него ще горите на клада,
(а може и някой невинен с вас да пострада).”
При тази заплаха
Галилей изпитал голяма уплаха
и къде да се дява – седнал и написал
следната мисъл:
„Галилео Галилеи (тоест аз)
вдигам решително глас
срещу майцепродавците
и сливославците,
капка доверие не им давам,
решително ги заклеймявам
и обявавам, че тука
няма място за псевдонаука!”
А подир туй отишъл да пише научен трактат,
че светът не е нито плосък, нито полегат,
че върти се около своята ос
като часовников механизъм най-прост
и е заоблен като портокал.
Но и той бял ден не видял,
понеже сега погнали него
и викнали: „Де го
тоз еретик портокалоподобен,
за църквата крайно неудобен?
Полага му се да гори в ада,
но първо нека го турнем на клада
и да му предложим единственото спасение:
от ересите отречение.”
Що да прави горкият – отрекъл се.
Пуснали го. Към къщи завтекъл се
и подметнал през рамо: „Светът се върти,
но, човече, недей да го правиш и ти,
защото от ветропоказател
много лесно се става предател.”

Радвам се да ви съобщя, че преди няколко дни получих специалната награда на фондация “Елизабет Костова” за проведа на “Предчувствие за край” от Джулиан Барнс.
И втората добра новина – ако е рекъл Господ, книгата с легендите от Средната земя ще се появи идната събота на Панаира на книгата. Ако това стане, вероятно ще можете да си я набавите и с автограф.